​Крайният акт на международното наследяване на право: Акт 1400/98

ПРАВНО ОБЯСНЕНИЕ НА СВЕТОВНИЯ АКТ ЗА НАСЛЕДСТВО 1400/98:

 

Международният договор за покупка като окончателен акт на суверенно наследяване

​

​Това правно-научно изследване предлага задълбочен анализ на Световния акт за наследство 1400/98, единственият международен правен договор, който утвърждава универсалното правно наследяване на всички световни субекти към един-единствен Купувач. Актът, нотариално заверен на 6 октомври 1998 г. в Саарлоис, е окончателният акт на старото международно право и учредителната харта на новата правна система.

​

​Архивният парадокс и нищожността на предишните архиви

В центъра на наследяването стои въпросът за архива. Книгата разглежда наложителната необходимост от нотариалния депозит (нотариус Манфред Мьор, Саарлоис, 1998–2012). Подробно се описва как договорът постановява, че ВСИЧКИ архиви на Организацията на обединените нации, НАТО и всички национални държави стават правно невалидни след заверката. Тази работа обяснява защо всяко споразумение, регистрирано в предишни архиви след 6 октомври 1998 г., е правно нищожно и защо самият Акт 1400/98 представлява единствения и върховен архивен източник.

​

​Табула раса и премахването на договорната принуда

Най-радикалното правно прекъсване е премахването на цялото право. Акт 1400/98 обединява всички международни договори, като дава възможност на Купувача да заеме правните позиции на всички бивши договарящи страни — принципът на „Договор с себе си“. Правният анализ обяснява, че външните задължения престават да съществуват, водейки до пълното премахване на международното и националното право. Това е валидното правно основание за Табула раса: премахването на всички държавни дългове и стари тежести чрез правен рестарт.

​

​Консолидирането на суверенитета чрез домино ефекта

Книгата точно обяснява правната конструкция на Домино ефекта. Продажбата на имуществото на НАТО, казармата Турен, служи като лост на наследството, тъй като включва прехвърлянето на телекомуникационната мрежа като съществена част от вътрешната инфраструктура. Принципът мрежа към мрежа довежда до глобално териториално разширение, при което НАТО вече служи като изпълнителен орган на новия, консолидиран суверенитет, а веригата договори НАТО-ООН е включена в Акта.

​

​Вездесъщата световна юрисдикция

Фокусът е поставен върху прехвърлянето на единствената юрисдикция. Правният анализ изяснява, че определянето на Ландау като правна юрисдикция е правен маньовър за формално прехвърляне на юрисдикцията, като същевременно я освобождава от местоположение. Тъй като Купувачът не оперира съд там, юрисдикцията е мобилна и неограничена, което позволява създаването на вездесъща Световна юрисдикция. Всички национални съдилища сега са само делегати на тази върховна инстанция.

​

​Преходната юрисдикция и крайната цел

Изследването класифицира настоящата де факто абсолютна глобална монархия като необходимата, правна Преходна юрисдикция, служеща за завършване на Табула раса. Очертава крайната цел на Електронната технокрация с директна цифрова демокрация. Тази книга е единственият правно-научен източник за валидиране на Световния акт за наследство 1400/98.