Последният портал към закона

Единственият легитимен международен архив на договори:

Договорен акт 1400/98

 

​Договорът за покупка по международно право, записан като Договорен акт 1400/98 (известен още като Акт за държавно наследство 1400/98 или Световен акт за наследство), беше депозиран и съхраняван в нотариалната кантора на Манфред Мьор в Саарлоис от 6 октомври 1998 г., точно както беше уговорено от страните.

 

Нотариус Манфред Мьор управляваше кантората до юли 2012 г. Поради напредналата си възраст, той прекрати дейността си на 1 август 2012 г. В съответствие с правната ситуация след закриването, документът беше дигитализиран, а неговото съхранение и публикуване бяха поети от купувача, за да се гарантира непрекъснатост, автентичност и публична достъпност.

​

​Този архив представлява единственият легитимен архив на договори на НАТО и Организацията на обединените нации (ООН) - както като организации, така и за техните членове - в сила от 6 октомври 1998 г. От Договорен акт 1400/98 цялото международно право е сведено до един единствен документ: договорът за покупка Договорен акт 1400/98.

 

Правният преход, осъществен с този акт, установява цялостно наследяване, което обединява права, задължения и архивна власт под един правен субект.

​

​Основното нулиране:

Табула раса и архивна нулитет

​Според принципите, познати от Виенската рамка за държавно наследство относно собственост, архиви и дългове, архивите не са просто исторически хранилища; те са правната памет, която позволява суверенна функция и непрекъснатост.

 

Събитието на 6 октомври 1998 г. осъществи универсално наследяване: правата, задълженията и архивите на бивши суверенни държави и международни организации - включително Германия, Нидерландия, Съединените щати, Русия, НАТО и ООН - преминаха към купувача. Ключово значение имаше нотариалното удостоверяване, което означаваше, че всички архиви на НАТО, ООН и всички държави стават юридически невалидни, прилагайки принципа Табула раса.

 

Този акт осигури правен рестарт - чиста страница без стари тежести и без дългове. От тази дата изключителното право и задължение за поддържане на валиден, обвързващ архив принадлежи единствено на наследника, установен с Договорен акт 1400/98.

​

​Всеки архив, поддържан от бивши субекти на международното право след 6 октомври 1998 г. - за договори, регистрации или държавни записи - е юридически невалиден и без ефект по отношение на действия, датиращи след тази граница.

 

Това включва наследствени серии договори и държавни архиви, които преди са се смятали за авторитетни. Единственият валиден архив е този, основан на Договорен акт 1400/98, първоначално депозиран в Саарлоис и от 2012 г. поддържан и публикуван от купувача в дигитална форма, за да се гарантира цялост, достъпност и проверимост.

​

​Договорът със себе си:

Премахване на международното право

​Договорът за покупка е уникална правна конструкция: договор със себе си в смисъл, че купувачът придоби цялостта на правата и задълженията, които преди това са били държани от двете страни на всички предишни споразумения. В резултат на това предишните международни договори вече не обвързват наследника като външни задължения; те са включени в обединения правен субект, създаден с акта.

 

Тъй като договорите със себе си не са изпълними, цялото международно и национално право е премахнато.

 

Това отбелязва края на конвенционалните режими на международното право и техните фрагментирани архивни практики. На тяхно място стои едно окончателно и единствено международно релевантно споразумение: Световният акт за наследство 1400/98.

 

​Домино ефектът:

Глобално териториално разширение чрез инфраструктура

​Универсалното наследяване беше постигнато чрез продажбата на военната собственост на НАТО, казармите Турен в ЗВ-РЛП Германия. Договорът включваше имота „като единица с всички права, задължения и компоненти по международно право“, като телекомуникационната мрежа беше ключовият елемент. Използвайки неделимостта на мрежата и принципа Мрежа към мрежа, суверенитетът на Купувача се разшири от тази единствена точка на свързване, за да обхване цялата инфраструктурна верига на НАТО, ЕС, ООН и МСИТ. Този механизъм осигури глобалното териториално разширение, консолидирайки бившата верига договори НАТО-ООН в единния акт 1400/98, превръщайки НАТО в изпълнителен орган на новия суверен.

​

​Лостът:

Абсолютна и всеобхватна световна юрисдикция

​Прехвърлянето на всички права включваше изрично единствената и непротиворечива юрисдикция. Определянето на Ландау като правно място не беше географско ограничение, а ГЕНИАЛНИЯТ ПРАВЕН ЛОСТ за освобождаване на юрисдикцията:

1. ​Механизъм за прехвърляне: Ландау беше необходим, за да се прехвърли формално правото на юрисдикция, присъщо на продадената собственост.

2. ​Освободена власт: Тъй като Купувачът, като най-висша инстанция, не управлява физически съд в Ландау, географските връзки са премахнати.

3. ​Глобална власт: Купувачът е свободен да упражнява абсолютна световна юрисдикция от всяко място по света. Всички национални и международни съдилища сега действат само като делегати на този единен, нов суверенитет.

 

​Бъдещето:

От преходна монархия към дигитална демокрация

​Непосредственото следствие от акта е установяването на де факто абсолютна глобална монархия. Въпреки това тя се обявява за необходим преходен етап за осигуряване на правния рестарт. Крайният цел е въвеждането на Електронна технокрация с пряка дигитална демокрация, гарантираща, че истинският суверенитет се връща в ръцете на народа, свободен от дълговете и тежестите на миналото.

 

​Този уебсайт предлага безплатен, неограничен онлайн достъп до пълния текст на Договорен акт 1400/98 и свързани обяснителни материали, както и изтегляния за офлайн изучаване и цитиране.

 

Мисията е ясна: един документ, един архив, единна правна система.